4 заблуди за затлъстяването при децата
Продължаваме да ви представяме любопитни тематики от „ Академия за родители “ – най-големия фамилен конгрес с идеята да даде на всички бъдещи и сегашни родители справедлива информация и действителни познания за здравето, образованието и възпитанието на децата, както и убеденост, че могат да се оправят с едно от най-големите провокации в живота.
Въпросите, свързани с храненето на децата, са обект на необятен интерес, който постоянно излиза отвън рамките на медицината и нахлува в дебрите на слуховете и догатките. В резултат на това из действителното и виртуалното пространство не престават да се срещат изказвания като това, че пухкавото дете е крепко дете, че би трябвало да си изяжда всичко, че ще се издължи по време на пубертета и килограмите сами ще изчезнат. Тези схващания са в основата на голям брой неточности в храненето на децата, които водят до съществени болестни положения, измежду които са наднорменото тегло и затлъстяването. За да ограничим разпространяването и да понижим отрицателния им резултат, ще ви срещнем с детайлности към няколко от най-популярните заблуди, съпроводени от пояснение за какво НЕ СА правилни.
Метаболизмът е въпрос на гени и не може да бъде изменен.
Метаболитните процеси, които протичат в организма, несъмнено се повлияват от самостоятелния генетичен профил, който всеки човек има. Проучванията сочат, че генетичните фактори дефинират от 40% до 80% от разликите в телесното тегло. „ Лошият “ метаболизъм обаче не е присъда. В по-голямата част от случаите тези фактори мощно се въздействат от метода на живот и надлежно спомагат или затрудняват поддържането на обикновено тегло.
Една от основните аргументи за наднорменото тегло при децата е несъответствието сред енергоприема и енергоразхода . Това противоречие може да бъде обезщетено с промени в количеството и разпределението на макронутриентите (мазнини, протеини, въглехидрати), включени в менюто, и увеличение на физическата интензивност. За да бъде разпределението на макронутриентите оптимално и физическата интензивност увеличена до степен, от която ще има действителни резултати, е желателно те да бъдат съобразени с самостоятелния генетичен профил на детето. Това може да се направи чрез нутригенетично ДНК проучване, което обезпечава изчерпателна информация във връзка с основни метаболитни процеси като: метаболизъм на мазнините, сензитивност към инсулин, минимално количество натоварване за утилизация на мастните депа и други На база на резултатите е допустимо да се изготви високоефективен хранителен и двигателен режим, който да форсира процеса на нормализиране на тежестта и да спомогне поддържането на положително здраве и физическа форма.
Нормално е родители с наднормено тегло да имат деца с наднормено тегло.
Затлъстяването е проблем, който нерядко се счита за „ фамилна традиция “. Ако майката и таткото са с наднормено тегло, то упованията за детето са то също да има проблем с килограмите. И това постоянно е по този начин, което единствено укрепва схващането, че дребният правоприемник е жертван да живее с тази диагноза и всички негативи, произлизащи от нея.
На процедура обаче единствено 2 – 3% от случаите на затлъстяване се свързват непосредствено с наследствени гени . Съществуват доста други фактори, оказващи въздействие върху телесното тегло. Сред тях са режимът на хранене, двигателната интензивност, приемът на лекарствени артикули и синтетични хормони, съществуването на заболяване и даже психическото положение на пациента. Именно навиците на хранене и придвижване в фамилията повлияват в най-голяма степен телесното тегло и играят съществена роля във връзка с затлъстяването в детска възраст. Според данни на Световната здравна организация главната причина за наднорменото тегло и затлъстяването в световен мащаб се крие в несъответствието сред признатите и изразходваните калории. Това на собствен ред значи, че „ неприятните “ гени са единствено част от цялата картина, а превръщането на затлъстяването в социалнозначим проблем е резултат главно на неточности в метода на живот .
Има още...
Въпросите, свързани с храненето на децата, са обект на необятен интерес, който постоянно излиза отвън рамките на медицината и нахлува в дебрите на слуховете и догатките. В резултат на това из действителното и виртуалното пространство не престават да се срещат изказвания като това, че пухкавото дете е крепко дете, че би трябвало да си изяжда всичко, че ще се издължи по време на пубертета и килограмите сами ще изчезнат. Тези схващания са в основата на голям брой неточности в храненето на децата, които водят до съществени болестни положения, измежду които са наднорменото тегло и затлъстяването. За да ограничим разпространяването и да понижим отрицателния им резултат, ще ви срещнем с детайлности към няколко от най-популярните заблуди, съпроводени от пояснение за какво НЕ СА правилни.
Метаболизмът е въпрос на гени и не може да бъде изменен.
Метаболитните процеси, които протичат в организма, несъмнено се повлияват от самостоятелния генетичен профил, който всеки човек има. Проучванията сочат, че генетичните фактори дефинират от 40% до 80% от разликите в телесното тегло. „ Лошият “ метаболизъм обаче не е присъда. В по-голямата част от случаите тези фактори мощно се въздействат от метода на живот и надлежно спомагат или затрудняват поддържането на обикновено тегло.
Една от основните аргументи за наднорменото тегло при децата е несъответствието сред енергоприема и енергоразхода . Това противоречие може да бъде обезщетено с промени в количеството и разпределението на макронутриентите (мазнини, протеини, въглехидрати), включени в менюто, и увеличение на физическата интензивност. За да бъде разпределението на макронутриентите оптимално и физическата интензивност увеличена до степен, от която ще има действителни резултати, е желателно те да бъдат съобразени с самостоятелния генетичен профил на детето. Това може да се направи чрез нутригенетично ДНК проучване, което обезпечава изчерпателна информация във връзка с основни метаболитни процеси като: метаболизъм на мазнините, сензитивност към инсулин, минимално количество натоварване за утилизация на мастните депа и други На база на резултатите е допустимо да се изготви високоефективен хранителен и двигателен режим, който да форсира процеса на нормализиране на тежестта и да спомогне поддържането на положително здраве и физическа форма.
Нормално е родители с наднормено тегло да имат деца с наднормено тегло.
Затлъстяването е проблем, който нерядко се счита за „ фамилна традиция “. Ако майката и таткото са с наднормено тегло, то упованията за детето са то също да има проблем с килограмите. И това постоянно е по този начин, което единствено укрепва схващането, че дребният правоприемник е жертван да живее с тази диагноза и всички негативи, произлизащи от нея.
На процедура обаче единствено 2 – 3% от случаите на затлъстяване се свързват непосредствено с наследствени гени . Съществуват доста други фактори, оказващи въздействие върху телесното тегло. Сред тях са режимът на хранене, двигателната интензивност, приемът на лекарствени артикули и синтетични хормони, съществуването на заболяване и даже психическото положение на пациента. Именно навиците на хранене и придвижване в фамилията повлияват в най-голяма степен телесното тегло и играят съществена роля във връзка с затлъстяването в детска възраст. Според данни на Световната здравна организация главната причина за наднорменото тегло и затлъстяването в световен мащаб се крие в несъответствието сред признатите и изразходваните калории. Това на собствен ред значи, че „ неприятните “ гени са единствено част от цялата картина, а превръщането на затлъстяването в социалнозначим проблем е резултат главно на неточности в метода на живот .
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ